ПРЕСТО̀РВАМ СЕ несв.; престо̀ря се св., непрех. 1. Със следв. изр. със съюз ч е или предл. н а. Преструвам се (в 1 и 2 знач.); направям се. — Най-простото е: престорваш се, че торбите не са твои — говореше Левски, като гледаше да не ги чуе някой. Ст. Дичев, ЗС II, 395. Анета, .., се престорва на глуха и ме отминава, без дори да се обърне. Д. Калфов, Избр. разк., 321. — Казах му, че ме боли глава и искам да си почина... Без много да се престорвам на болен. Н. Хайтов, ИОО, 43. Сеймените се престорвали на хайдути. .. Татунчо се престорва на булка, за да извърши обир. БНТв ІІ [еа].
2. С предл. н а. Преобразявам се, превръщам се в нещо, приемам друг вид; преправям се. — На какво се престорил дяволът? — На змия, госпожице учителке! Ив. Карановски, Разк. I, 117. — На сиво зайче ще се престора / и пак ще го [полето] измина, / и пак по тебе, либе, ще дойда. Нар. пес., СбСтТ, 592. ● Остар. и диал. Без предл. Зевс, гръмовержецът, той не се ли сам / престори лебед — само за да може, / .. наслада / поне за миг, за кратък миг да вкуси / от хубостта? П. П. Славейков, ЕП 1907, 36. Я да идеш, черна чумо, / при Дуково дребно стадо, / .. на полето; / престори са черна мечка, / издави му дребно стадо. Нар. пес., СбНУ ХIV, 11.